Танк "Климент Ворошилов" (КВ)

През октомври 1938 г., в хода на работата по опитния образец на тежкия трикуполен танк СМК, е предложено на неговата база да бъде разработен танк с един купол. В този период на изпитателния полигон в Кубинка се провеждат изпитанията на чешкия танк S-2a. След изпитанията съветските танкови конструктори направили множество полезни изводи, които по-късно са използвани при създаването на серията КВ.

През декември 1939 г. е одобрено създаването на два прототипа СМК, но в двукуполен вариант. Танковия конструктор Жозеф Я. Котин предлага на мястото на втория прототип да бъде създаден танк с един купол. В крайна сметка е решено да бъдат построени два прототипа - с два и с един купол. Окончателно решението е утвърдено от Съвета на народните комисари на 27 февруари 1939 г.

Новият танк е наречен КВ (Климент Ворошилов). Проектирането му започва в Кировския завод. За основа на разработката все пак е прието шасито на СМК. Работата по танка започва с много бързи темпове. На 9 април същата година е изготвен технически макет, а на 1 септември е изготвен първият прототип.

При разработването са заимствани от СМК схемата на бронировката на корпуса, конструкцията на оптическите прибори, части от трансмисията, двуоръдейният купол и др. Монтиран е двигател В-2. По принуда конструкторите се отказват от картечното въоръжение, защото в куполът нямало място за него. Танкът е въоръжен с две оръдия: 76 мм и 45 мм.

Изпитанията започват в началото на октомври 1939 г. Поради избухването на Съветско-финландската война изпитанията са прекратени и танкът е въведен на въоръжение. Веднага след първото му участие в бой е решено да бъде снето 45 мм оръдие, защото създава проблеми на екипажите в и без това тесният купол.

В резултата на войсковите изпитания, проведени в реален бой, е взето решение четири танка от първата серия да се превъоръжат с 152 мм гаубица МЛ-10 Обр. 1938/40. Танкът е кодифициран под името КВ-2. Това е предизвикано от желанието на съветското военно командване да притежава тежковъоръжен танк за борба с фортификационни укрепления. Танкът е одобрен за въоръжение през 1941 г. В сравнение с КВ-1 екипажът на танка е увеличен с още един човек (помощник-пълнач). До 1941 г. танковете не са наричани КВ-1 и КВ-2, а "танк с голям купол" и "танк с малък купол".

През май 1940 г. производството нараства до 200 машини. От войските, обаче се безпокоели, че танкът не е преминал пълноценни изпитания, а и в произведените машини са открити множество дефекти. Съветското ръководство се разпорежда да бъдат проведени в началото на юни същата година. В хода им са открити съществени недостатъци по ходовата част, трансмисията и двигателя. Взето е решение дефектите да бъдат отстранявани в хода на самото производство. Така е жертвано качеството за сметка на количеството, което след няколко години е заплатено с кръв.

В края на 1940 г. на танка, вместо оръдието Л-11, започват да монтират Ф-32. Този танк получава името КВ-1 Обр. 1940. Старият двигател В-2 е заменен с модернизирания В-2К.

През май 1941 г. е решено на танка да бъде монтирано оръдие с по-дълга цев. За тази цел е избрано 107 мм оръдие ЗИС-6. При проведените изпитания танкът КВ-5 не показва добри качества, поради това, че при оръдието ЗИС-6 се използва унитарен боеприпас.

През есента на 1941 г., под натиска на немските пропагандни филми, е взето решение танкът да бъде снабден с допълнителна навесна броня под формата на допълнителни екрани. Танкът е кодифициран под името КВ-1 "с допълнителна броня" (рус. с дополнительной броней). Името КВ-1Е е измислено доста по-късно и няма нищо общо с действителността.